Любовта е като въртящ се нож с две остриета, а болката, която може да причини, е способна да погуби човек. Тази болка се усеща от корените на косата до тъканите в петите, тя „некротизира“ и поглъща последната клетка костен мозък, оставяйки ни като празна черупка, напомняща за това, което някога е било милвано от любимия човек, но вече никога няма да бъде. Елегията „Аз искам да те помня все така“ на Димчо Дебелянов съдържа мотиви за страданието в любовта, раздялата и убежището в спомена. Авторът успешно демонстрира болката и скръбта, която любовта му носи, чрез фрази като „чертаят мрежи прилепите в мрака“.